.

какво, всъщност, е дуендето?
на този въпрос хората отговарят по най-различни начини, сред които има толкова красота...
"всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка.
то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти
религиозен ентусиазъм..."

дуенде е испански термин, който се използва
главно в изкуството. това е мигът, в който тялото ти полита и не е на земята,
това е секундата, в която си във върховна форма на ентусиазъм, вените ти пулсират,
във вихъра си.

постановката свърши и залата се опразни.
останах неподвижна на мястото си и сълзите ми личаха по скулите ми.
още от съвсем малка мечтая да бъда актриса.
да изпитам поне веднъж за кратко своето дуенде.
всъщност, това е в сцената да вкарваш живота си и в живота си - сцената.
накрая всичко става едно цяло, вече не си посредник, а актьор.
чувството, убедена съм, е несравнимо!

тъй като моето изкуство, освен мечтата ми за голямата сцена,
е единствено любовта, която като мечта осъществявам,
то аз чакам моето дуенде всеки път, когато се влюбя...
изживявала съм го веднъж, беше толкова силно - не дишах.
не мога да го концентрирам в един-единствен миг, то бе цял карнавал от чувства.
то бе цяла година, а звучната испанска дума изникна, в мисълта ми, точно когато разбрах, че всичко приключи.
и че от приключилото аз бях пораснала, бях сляла сцената на чувствата и емоциите с
черната почва и бях пораснала.
духовно. психически.
обичта е усмивка след загуба, добра дума, след признание и все същите фанфари,
бликащи отвътре, защото любовта никога не умира напълно.

а вие имали ли сте ваше дуенде? :)