you found me

сряда, 21 април 2010 г. 12:20 Изиграно на сцена от Мия 3 мимики
мило мое момче,

изминаха нашите първи тридесет дни заедно.
седейки тиха, невярваща...
че когато те видя да се усмихваш,
гледайки към мен, не е на някого, който е зад гърба ми. а на мен.
когато поглеждаш телефона си, може би чакаш съобщение.
когато слушаш тъжна песен, весела песен, любовна песен, комерсиална песен,
Рамщайн... спомняш си за мен.

мило мое момче,

ако правиш поне едно от тези неща, които съм изброила, непременно е важно за теб да знаеш, че аз ги правя.
също и когато видя жълто цветенце. стихотворение, прегърната двойка на улицата.
пътят към нас. градинките. пейките. Теб.

мило мое момче,

казвам ти, че те мразя тъй често.
а ти ми казваш, че те обичам. нерядко.

обичам устните ти - нежни, големи и търсещи моите.
обичам очите ти - топли, честни, успокояващи, сияещи.
обичам как се оригваш.
обичам начинът, по който ме прегръщаш,
обичам това, че може би си се сетил за Каризма точно сега.
обичам смехът ти - обичам го, независимо дали пада върху мен,
дали е редом с мен или срещу мен.
обичам всичките ти физиономии. тъжна. гушкава. слънчева.
обичам да те виждам случайно.
обичам да знам, че те има.
обичам това, че никога не разбрах как точно го направи.
но ме откри.
и ме преобърна, когато не очаквах да бъда видя отново усмивка на лицето си.
най-вкусните бонбони.
най-ненормалните баби и дядовци, водолей мой любим.
най-яките кученца - кривогледи, малки, борещи се да са в тълпата,
големи, пухкави, болонки, пинчери...
обичам дъжда. откакто ти ми показа колко е красив.
обичам магазините за животни, когато съм с теб ми е двойно по-малко неприятно, че
са сами, а аз имам теб. егоизъм - начин на живот.
затова, ако ме питат - бих те задържала докато не се оттеглиш сам.
обичам хилядите ти бенки по цялото лице.
обичам всичко, което не харесваш в себе си.
също и онова, което харесваш.
обичам как можеш да ми наговориш най-милите неща на света,
а после
м р ъ с о т и и. (mm)

мило мое момче...

нима това означава, че обичам теб?
непременно.

ти ли си това?

понеделник, 12 април 2010 г. 13:08 Изиграно на сцена от Мия 1 мимики
Нима всичко, което исках, се появи сега?
Сърцето ми бие.
Господи, по-живо е от преди, кълна се.
Беше изгубено.
Мъртво.
Презрително.
Сега ти си тук.
И мисля, че обичам.
Малко е ужасяващо, че ми каза, че ме обичаш толкова скоро.
Преди броени дни се подигравах на лиглите, които се обичат с гаджетата си
на първата седмица.
Но какво направи ти?
Кой си и как се появи от нищото...
Чувствам безумно, мисля, че имам енергия да правя всичко, за което преди не ми е стискало,
имам нужда да съм до теб.
Имам нужда от прекрасната ти усмивка.
От топлите ти, нежни очи, които ме гледат с най-честния поглед.
От милите думи, които ми изсипваш в излишък.
От "запечатвам мига в ума си, толкова си красива точно сега"...
Имам нужда от теб.
Имам нужда да плача,
да се боря,
да убивам,
да живея,
да искам, да докосвам,
да сияя.
Имам нужда да не ми пука за друго, освен за това какво ще кажеш ти.
Или пък дали твоите ледени сокчета са по-вкусни! Не ми пука,
важният си ти.
Сигурна съм, че си ангел.
Не е възможно, дори не съм те очаквала.
Не бих могла да забравя как ненадейно ме целуна без звук, докато
аз отново обяснявах нещо разпалено.
После се криехме.
И ти се сърдеше.
И още никой не знае.
Но сме важни само ние...
Кой да знае, че ще прерастне в нещо толкова опустошително?
Ася... миличката ми Ася. Тя ми разказа своята история за нейната любов.
Как изведнъж се случило всичко и ме посъветва да опитам пак с него.
Но не мога.
Защото или се случва - или не се.
Ние с теб сме невероятни.

целувам те за лека нощ, мило мое момче...
и ти пращам хъски, което казва I love you.
просто защото си моя Бени Лава, когото не мога да пусна...
не и сега...
защото ме преобърна.
завинаги.

поредна вечер

сряда, 7 април 2010 г. 14:52 Изиграно на сцена от Мия 0 мимики
слънчев лъч бръкна в окото й. нов ден. надежда за нещо предизвикателно. погледна мобилния си, часът бе два и обаждания нямаше. с доза мъка Лили се измъкна от леглото си. умът й се завъртя пред очите, а котката й - в краката й. сложи си кафе, изпи го на няколко големи глътки и влезе в банята... снощният й грим се изтърколи по извивките на тялото й - божествено, докосвано без любов, желано. излезе от банята и хлад нахлу в нея. отвътре. и отвън. накара кожата й да настръхне. тя бързо взе телефона си, изсипа чантата на леглото си и откри малкото листче, на което беше записан номера му. 'довечера? там ли си?' съобщението бе изпратено, а телефонът хвърлен обратно някъде из безпорядъчната й стая.
от терасата й се виждаше целия град, а хората се стичаха по него по потна чаша бира.
Лили си сложи кецовете, облече къса рокля с огромно деколте, подчертаващо бюста й. взе чантата си и затръшна вратата от външната страна.
по средата на булеварда тя запали цигара и провери телефона си. съобщението гласеше "ще се видим там." издиша дима и пооправи косата си.
от толкова време тя жадуваше сърцето й да изпита най-накрая нещо силно отново. да почувства, че живее. но сякаш всички говореха за любов, а любовта не срещаше нея. тя можеше да изживее удоволствие за една вечер, но на сутринта си отиваше. и отново бе сама.
вратата на заведението се отвори, Лили отметна червената си коса и огледа наоколо. погледът й се спря върху три момичета, които се смееха на висок глас и за миг й се стори, че по цялото й тяло са техните неодобрителни погледи. приближи се до масата им и се наведе към една от тях.
- къде се изгуби, Лили? чакаме те от почти час. - провикна се приятелката й, докато я целуваше засмяно.
момичето се усмихна невинно.
- имах тежка нощ. - отвърна тя.
всъщност нямаше, просто й бе все едно дали ще е навреме за срещата.
всяко виждане, все едно и също. първо разговорът ще тече все едно не са се виждали отдавна. после всяка една ще си поръча нещо леко, ще разкаже какво й се е случило в последните дни и накрая ще поръчат кафе.
- пушиш много. - отбеляза друга (те всички си приличаха толкова много, че Лили не искаше съвет от нито една от тях, а от всички едновременно. просто заедно й бяха по-силна подкрепа)
после всички се засмяха. те знаеха, че тези забележки са просто подигравка, момичетата бяха заедно от години и нито една не спря да пуши. трева или цигари. както и да пие или да спи, с когото реши.
всички теми звучаха сякаш непълни, изкуствени. и четирите момичета мислеха само за идната нощ. в нея щеше да се случи нещо вълшебно.
хората се скриха и се показаха отново, когато луната изгря.
четирите стояха в клуба, разговаряйки шумно и оглеждайки уж небрежно мъжете наоколо.
музиката беше силна, както и питиетата. дрогата беше добра, както всяка вечер тук. този път не. Лили реши да бъде силна.
приятелките й я изтеглиха с всичка сила към бара, където изчакаха текилите си. след лекото загряване на телата им, някои се насочиха към жертвите си. Лили остана на място, изпивайки последните сили на лимона си.
някой я хвана нежно за рамото. тя се обърна и го видя. в този миг всички диалози, които бе планирала, изчезнаха. цялото й лице засия и тя стана по-очарователна и от преди. искаше да се случи нещо прекрасно, нещо ново. да спре болката й.
думи не бяха нужни. поне засега. той бе оставил компанията си и танцуваше с нея. само сега. просто тази нощ.
не се познаваха много, всичко между тях бе онази опустошителна химия, която те души при всеки допир. след още няколко питиета те се насочиха към тоалетната.
вратата се затвори от вътрешната страна.
тя бе опряна на нея, а той на отсрещната стена. просто погледи, впити един в друг.
нямаше думи.
тялото й потрепваше... изгаряше и блестеше. то очакваше нещо разтърсващо.
той се приближи до нея и я опря плътно във вратата. започна да я целува първо по брадичката, после по устните и накрая по врата...
след известно време, и двамата изтощени излязоха. тя изми лицето си. той не спираше да я гледа.
целуна я за последно и отиде в своето сепаре.
докато Лили се смесваше с танцуващите си приятелки, които с погледи я питаха какво е станало, телефонът й изтръпна.
тя видя, че е съобщение от него, номерът, завършващ на 30.
отвори го с треперещи ръце и прочете
"утре вечер? тук ли си?"
дъхът й спря, единственото, което караше хората да знаят, че е жива, бе усмивката й.
прибра се сама. отново.

Резервен вариант.

събота, 14 ноември 2009 г. 11:45 Изиграно на сцена от Мия 2 мимики
в случай, че някога обичам пак така, на което силно се надявам.
(само че да е правилният, а не този, който заменя хората)
с този пост слагам край на мъките си по една по-сложна, отколкото е необходимо, любов.

просто защото искам да запомня онова лято, в чийто край листата опадаха с нашата обич, единствено с неговата красота. не подозирах, че ще бъде толкова трудно.
не искам да натоварвам хората, които просто си отиват поянкога, не мога вечно да им търся сметка защо са ме зарязали, нали? нямаше да сме заедно, ако живеех във Варна, нали? просто мисълта за устните му ме кара да изтръпвам.
не повече.
не мога да си позволя да се превръщам в развалина всеки път, щом някой каже 'сбогом'.
е, да беше казал - той направо си се заби с друга.
какво ли се връщам към миналото, нали после осъзна грешката си? преди да се влюби в следващата.
чудя се дали изобщо е имало смисъл. поне придобих опит, поне се научих да оценявам качествата на хората и да разбирам, че трябва да съм по-дистанцирана, когато някой каже 'обичам те'.
i think it's over cause i just can't take it anymore.
are we done? cause i can't take it anymore.

имаше нощи, в които се самообвинявах, твърдях, че не съм достатъчно добра да го задържа, но всъщност длъжна ли съм изобщо? никого не искам да задържам.
давайте, минавайте през душата ми като през широко отворена порта.
не забравяйте и да добавите малко драма.
още 2-3 момичета не са в излишък.
що за същество би наранило някого, когото обича?

тази невероятна и кратка моя първа връзка ме научи
да пазя хората, независимо колко ми пука за тях,
никой не заслужава тази болка, която аз преживях, затова
не бих я причинила на никого. наистина, независимо какво ми причинява.

малко ми е гузно, защото май сторих нещо подобно на едно момче. твърдеше, че съм обсебена по 'онзи далечен варненец, на когото не му пука за мен',
да, по дяволите, имах правото, нали? все пак не съм от камък.

научих се и да бъда самостоятелна, да се боря по-здраво, да не се отказвам и израснах.
убедена съм! убедена съм...
но вътре в себе си още съм онова мъничко неопетнено момиче, което горко плаче на любовни филми, книги и песни.
но поне имаше своята първа история.
обичах мириса и докосването му,
всеки недостатък, участъците от врата му, които не бе успял да направи гладки, защото може би бе бързал - да се види с мен.
тях целувах.
и разбирам, че за всичко си има време.
спомням си как бързах - не съм била готова за връзка. трябваше да се случи точно в това лято, точно за толкова време. точно с него, за да не го забравя никога.
беше точно като красив любовен филм, само че сърцето ми не издържа и изхвърли всички неща, които напомнят за него.
необходими ми бяха 46 дни.
нямаше такъв, в който да не му отделях специални часове, за да излея болката си - дори в 4 сутринта, когато се събуждам от съня, в който отново присъстваше.

now...
baby, i'm over you.

...

четвъртък, 17 септември 2009 г. 14:32 Изиграно на сцена от Мия 2 мимики
не ми пожелавай лека нощ. тя не може да е лека, защото ти си отиде.
не ми припомняй колко те обичах.
недей,
никога не ми казвай отново мили думи, защото каза, че ще успееш, а не можа.
помниш ли? - i will be waiting for you, whatever it takes or how my heart breaks.
не, ти няма да чакаш.
няма да бъдеш там.
обеща, че винаги ще бъдем заедно.
недей! моля те, недей... моля те... ние повече няма да бъдем заедно, не пиши, че си влюбен. никъде.
защото знам, че ще се върнеш при нея, по-лесно е, да.
защото още знам как мразя хората да виждат всичко.
и да знаят, че тя беше с друг, докато беше с теб.
но как мога да ти го кажа?

" значи само аз съм те обичала до забрава, така че да мога да живея, където и да си. истина е, нали? кажи го! кажи го... кажи го, вече нищо не може да се промени"
" не. "
" тогава защо?! трябва ли... искаш ли... мога ли?"

i say love, it is a flower ...

сряда, 2 септември 2009 г. 14:52 Изиграно на сцена от Мия 1 мимики
животът си бих дала да ме целунеш точно сега.
животът си - да се разплача отново в скута ти ... без повод,
просто за да си до мен.
да ме прегърнеш с онази най-красива и сладка усмивка.
да чуя нежния ти глас, да изтръпна цялата, само защото го усещам точно пред себе си.
да разбунтуваш отново сърцето ми... точно сега, бих дала
живота си.
целият. само за един миг с теб.

но няма.
за да мога да те видя отново.
а как бих...


как бих...

you can be a sweet dream or a beautiful nightmare

понеделник, 31 август 2009 г. 13:03 Изиграно на сцена от Мия 1 мимики
всеки път,
щом вкуся устните ти...
и видя очите ти, впити в моите.
докосна косите ти, разпиляващи се свободно по лицето ти.
видя нежната усмивка на лицето ти.
(има ли нещо по-красиво?)
хвана ръката ти, а ти вплетеш пръстите си в моите.
задържиш ме по-дълго в себе си.
тръгваш си, а после аз те гоня и е точно като в някой любовен филм.
защото те целувам, сбогуваме се. не пак, а отново.
и тогава ти се обръщаш, за да ме видиш за последно.
но след това аз дотичвам ... пак.
(до кога ще мога наистина да те достигам?)
прегръщаш ме отново. правим пеперудки с миглите си.
...толкова е красиво!
ти си всичко, за което някога съм мечтала, и си с мен.
обичаш ме, казваш.
а аз? мен питаш ли? чакала съм такъв като теб ... вечно.
не можех да повярвам на всяка дума, която ми каза.
защото всеки път, щом ви погледнех, в очите ти се четеше 'обожавам това, че съм ТОЧНО с нея.'
и отново се срутвах.
но сега ти си с мен.
и сякаш всичко е против нас.
както във филмите е пълно с хора, които гледат с лошо око на дадена връзка;
има някой друг, влюбен в мен, заради когото да не можем да признаем, че, да, не държим ръцете си 'случайно'! ...
и, разбира се... би ли бил толкова перфектен, ако не беше на толкова часове от мен.
бих искала да знам, дали щеше да си толкова влюбен, ако бях в ръцете ти всекидневно и нямаше нищо интересно, което да кара сърцето ти да полудява.
защото сега е горчиво...

всички песни и стихове, сякаш са писани за нас.
кажи ми - до кога ще мога да те достигам?
защото аз вече си отивам...