.

Нима всичко, което исках, се появи сега?
Сърцето ми бие.
Господи, по-живо е от преди, кълна се.
Беше изгубено.
Мъртво.
Презрително.
Сега ти си тук.
И мисля, че обичам.
Малко е ужасяващо, че ми каза, че ме обичаш толкова скоро.
Преди броени дни се подигравах на лиглите, които се обичат с гаджетата си
на първата седмица.
Но какво направи ти?
Кой си и как се появи от нищото...
Чувствам безумно, мисля, че имам енергия да правя всичко, за което преди не ми е стискало,
имам нужда да съм до теб.
Имам нужда от прекрасната ти усмивка.
От топлите ти, нежни очи, които ме гледат с най-честния поглед.
От милите думи, които ми изсипваш в излишък.
От "запечатвам мига в ума си, толкова си красива точно сега"...
Имам нужда от теб.
Имам нужда да плача,
да се боря,
да убивам,
да живея,
да искам, да докосвам,
да сияя.
Имам нужда да не ми пука за друго, освен за това какво ще кажеш ти.
Или пък дали твоите ледени сокчета са по-вкусни! Не ми пука,
важният си ти.
Сигурна съм, че си ангел.
Не е възможно, дори не съм те очаквала.
Не бих могла да забравя как ненадейно ме целуна без звук, докато
аз отново обяснявах нещо разпалено.
После се криехме.
И ти се сърдеше.
И още никой не знае.
Но сме важни само ние...
Кой да знае, че ще прерастне в нещо толкова опустошително?
Ася... миличката ми Ася. Тя ми разказа своята история за нейната любов.
Как изведнъж се случило всичко и ме посъветва да опитам пак с него.
Но не мога.
Защото или се случва - или не се.
Ние с теб сме невероятни.

целувам те за лека нощ, мило мое момче...
и ти пращам хъски, което казва I love you.
просто защото си моя Бени Лава, когото не мога да пусна...
не и сега...
защото ме преобърна.
завинаги.