.

слънчев лъч бръкна в окото й. нов ден. надежда за нещо предизвикателно. погледна мобилния си, часът бе два и обаждания нямаше. с доза мъка Лили се измъкна от леглото си. умът й се завъртя пред очите, а котката й - в краката й. сложи си кафе, изпи го на няколко големи глътки и влезе в банята... снощният й грим се изтърколи по извивките на тялото й - божествено, докосвано без любов, желано. излезе от банята и хлад нахлу в нея. отвътре. и отвън. накара кожата й да настръхне. тя бързо взе телефона си, изсипа чантата на леглото си и откри малкото листче, на което беше записан номера му. 'довечера? там ли си?' съобщението бе изпратено, а телефонът хвърлен обратно някъде из безпорядъчната й стая.
от терасата й се виждаше целия град, а хората се стичаха по него по потна чаша бира.
Лили си сложи кецовете, облече къса рокля с огромно деколте, подчертаващо бюста й. взе чантата си и затръшна вратата от външната страна.
по средата на булеварда тя запали цигара и провери телефона си. съобщението гласеше "ще се видим там." издиша дима и пооправи косата си.
от толкова време тя жадуваше сърцето й да изпита най-накрая нещо силно отново. да почувства, че живее. но сякаш всички говореха за любов, а любовта не срещаше нея. тя можеше да изживее удоволствие за една вечер, но на сутринта си отиваше. и отново бе сама.
вратата на заведението се отвори, Лили отметна червената си коса и огледа наоколо. погледът й се спря върху три момичета, които се смееха на висок глас и за миг й се стори, че по цялото й тяло са техните неодобрителни погледи. приближи се до масата им и се наведе към една от тях.
- къде се изгуби, Лили? чакаме те от почти час. - провикна се приятелката й, докато я целуваше засмяно.
момичето се усмихна невинно.
- имах тежка нощ. - отвърна тя.
всъщност нямаше, просто й бе все едно дали ще е навреме за срещата.
всяко виждане, все едно и също. първо разговорът ще тече все едно не са се виждали отдавна. после всяка една ще си поръча нещо леко, ще разкаже какво й се е случило в последните дни и накрая ще поръчат кафе.
- пушиш много. - отбеляза друга (те всички си приличаха толкова много, че Лили не искаше съвет от нито една от тях, а от всички едновременно. просто заедно й бяха по-силна подкрепа)
после всички се засмяха. те знаеха, че тези забележки са просто подигравка, момичетата бяха заедно от години и нито една не спря да пуши. трева или цигари. както и да пие или да спи, с когото реши.
всички теми звучаха сякаш непълни, изкуствени. и четирите момичета мислеха само за идната нощ. в нея щеше да се случи нещо вълшебно.
хората се скриха и се показаха отново, когато луната изгря.
четирите стояха в клуба, разговаряйки шумно и оглеждайки уж небрежно мъжете наоколо.
музиката беше силна, както и питиетата. дрогата беше добра, както всяка вечер тук. този път не. Лили реши да бъде силна.
приятелките й я изтеглиха с всичка сила към бара, където изчакаха текилите си. след лекото загряване на телата им, някои се насочиха към жертвите си. Лили остана на място, изпивайки последните сили на лимона си.
някой я хвана нежно за рамото. тя се обърна и го видя. в този миг всички диалози, които бе планирала, изчезнаха. цялото й лице засия и тя стана по-очарователна и от преди. искаше да се случи нещо прекрасно, нещо ново. да спре болката й.
думи не бяха нужни. поне засега. той бе оставил компанията си и танцуваше с нея. само сега. просто тази нощ.
не се познаваха много, всичко между тях бе онази опустошителна химия, която те души при всеки допир. след още няколко питиета те се насочиха към тоалетната.
вратата се затвори от вътрешната страна.
тя бе опряна на нея, а той на отсрещната стена. просто погледи, впити един в друг.
нямаше думи.
тялото й потрепваше... изгаряше и блестеше. то очакваше нещо разтърсващо.
той се приближи до нея и я опря плътно във вратата. започна да я целува първо по брадичката, после по устните и накрая по врата...
след известно време, и двамата изтощени излязоха. тя изми лицето си. той не спираше да я гледа.
целуна я за последно и отиде в своето сепаре.
докато Лили се смесваше с танцуващите си приятелки, които с погледи я питаха какво е станало, телефонът й изтръпна.
тя видя, че е съобщение от него, номерът, завършващ на 30.
отвори го с треперещи ръце и прочете
"утре вечер? тук ли си?"
дъхът й спря, единственото, което караше хората да знаят, че е жива, бе усмивката й.
прибра се сама. отново.