.

качих се в автобуса. синеокото момиче се намести до мен. погледна към предните седалки и със злоба изсъска нещо.
гледах към теб дълго и безмълвно, бавно затворих очи. исках образът ти да се отпечата върху вътрешната страна на клепачите ми, за да те задържа за по-дълго.
след миг погледите ни се срещнаха. ледените тръпки обхванаха първо ръцете, а после и цялото ми тяло. не след дълго, ти хвана сака си и слезе. по-рано от всички. пак изтръпнах.
изпратих те с поглед, долепила ръка до мръсното стъкло.

очертаваше се болезнено епичен и дълъг път. заспивах и се будех, всеки път с една и съща мисъл. ако можех да видя на какво е заприличало сърцето ми от толкова чувства,
дали щях да забавя темпото, за да го позапазя?

заспивах.
- спи, не я бутай...
будех се.
- нали знаеш, че никога повече няма да го видиш?
стъмни се.
момичето със сините очи ме бе оставило да се разположа и на нейната седалка, за да мога да се излегна. не че беше удобно.
всички се бяха разшумяли, а аз не говорех с никого. имах за толкова много неща да мисля, че бе твърде егоистично да го отложа.

лежах си и записвах някакви неща в тетрадка, когато усетих поглед, който обхождаше цялото ми тяло. огледах. отсреща - най-невъзмутимо малко дете ме гледаше.
почувствах се много странно, защото сякаш през своите тъмни очи, момичето виждаше
душата ми отвъд маските, които бях поставила. почувствах се напълно беззащитна. побързах да оправя косата си - най-глупавото успокоение, което имам.
тя продължаваше да гледа.
какво ли разбираше - твърде малка, не знае нищо.
колко пъти съм чувала тези думи за себе си...
замислих се.
бях такава цял живот, от както се помня виждах отвъд привидното, разбирах повече, отколкото всички казваха и усещах. всичко.
изведнъж я погледнах с любопитство.
къдрави дълги коси, тъмни очи, слабичко телце, много лунички...
побърза да оправи косата си, въпреки че когато се бе вгледала в мен, не долових притеснение в очите й.
спомням си, когато сърцето ми беше още толкова неопетнено, че нямаше нужда да се чудя дали трябва да внимавам с всяко ново усещане. тогава всичко бе ново и от какво имах да се пазя?

наивно допрях отново ръка до мръсното стъкло... толкова мръсно е и вътре в мен.
поисках да кажа нещо на момичето отсреща, но него вече го нямаше там. на прозореца до мястото й стоеше отпечатък от мъничка ръка.