.

спомням си точно кога се влюбих за пръв път.
от последната нощ, в която заспах, обляна в сълзи, за пореден път убеждаваща себе си, че това е моята ужасна орис, се замислих.
три години моите настроения са регулирани от любовта.
това ли е любов? да съм по-често тъжна, отколкото щастлива, по-често загърбвана, отколкото желана. това ли заслужавам аз, попитах се.
край на всичко това, започвам на чисто! няма да показвам на никого повече, че съм подвластна на емоциите си, защото това е само в чужда полза.
самата аз ще се стремя да живея живота си така, че нито един миг от този безценен дар - съществуването ми, да не е провален, защото аз съм тъжна отново!
заслужава ли си всичко това? не мисля.
в края - те губят, защото аз умея да се усмихвам без ничия помощ.