.

всеки път,
щом вкуся устните ти...
и видя очите ти, впити в моите.
докосна косите ти, разпиляващи се свободно по лицето ти.
видя нежната усмивка на лицето ти.
(има ли нещо по-красиво?)
хвана ръката ти, а ти вплетеш пръстите си в моите.
задържиш ме по-дълго в себе си.
тръгваш си, а после аз те гоня и е точно като в някой любовен филм.
защото те целувам, сбогуваме се. не пак, а отново.
и тогава ти се обръщаш, за да ме видиш за последно.
но след това аз дотичвам ... пак.
(до кога ще мога наистина да те достигам?)
прегръщаш ме отново. правим пеперудки с миглите си.
...толкова е красиво!
ти си всичко, за което някога съм мечтала, и си с мен.
обичаш ме, казваш.
а аз? мен питаш ли? чакала съм такъв като теб ... вечно.
не можех да повярвам на всяка дума, която ми каза.
защото всеки път, щом ви погледнех, в очите ти се четеше 'обожавам това, че съм ТОЧНО с нея.'
и отново се срутвах.
но сега ти си с мен.
и сякаш всичко е против нас.
както във филмите е пълно с хора, които гледат с лошо око на дадена връзка;
има някой друг, влюбен в мен, заради когото да не можем да признаем, че, да, не държим ръцете си 'случайно'! ...
и, разбира се... би ли бил толкова перфектен, ако не беше на толкова часове от мен.
бих искала да знам, дали щеше да си толкова влюбен, ако бях в ръцете ти всекидневно и нямаше нищо интересно, което да кара сърцето ти да полудява.
защото сега е горчиво...

всички песни и стихове, сякаш са писани за нас.
кажи ми - до кога ще мога да те достигам?
защото аз вече си отивам...