.

мило мое момче,

изминаха нашите първи тридесет дни заедно.
седейки тиха, невярваща...
че когато те видя да се усмихваш,
гледайки към мен, не е на някого, който е зад гърба ми. а на мен.
когато поглеждаш телефона си, може би чакаш съобщение.
когато слушаш тъжна песен, весела песен, любовна песен, комерсиална песен,
Рамщайн... спомняш си за мен.

мило мое момче,

ако правиш поне едно от тези неща, които съм изброила, непременно е важно за теб да знаеш, че аз ги правя.
също и когато видя жълто цветенце. стихотворение, прегърната двойка на улицата.
пътят към нас. градинките. пейките. Теб.

мило мое момче,

казвам ти, че те мразя тъй често.
а ти ми казваш, че те обичам. нерядко.

обичам устните ти - нежни, големи и търсещи моите.
обичам очите ти - топли, честни, успокояващи, сияещи.
обичам как се оригваш.
обичам начинът, по който ме прегръщаш,
обичам това, че може би си се сетил за Каризма точно сега.
обичам смехът ти - обичам го, независимо дали пада върху мен,
дали е редом с мен или срещу мен.
обичам всичките ти физиономии. тъжна. гушкава. слънчева.
обичам да те виждам случайно.
обичам да знам, че те има.
обичам това, че никога не разбрах как точно го направи.
но ме откри.
и ме преобърна, когато не очаквах да бъда видя отново усмивка на лицето си.
най-вкусните бонбони.
най-ненормалните баби и дядовци, водолей мой любим.
най-яките кученца - кривогледи, малки, борещи се да са в тълпата,
големи, пухкави, болонки, пинчери...
обичам дъжда. откакто ти ми показа колко е красив.
обичам магазините за животни, когато съм с теб ми е двойно по-малко неприятно, че
са сами, а аз имам теб. егоизъм - начин на живот.
затова, ако ме питат - бих те задържала докато не се оттеглиш сам.
обичам хилядите ти бенки по цялото лице.
обичам всичко, което не харесваш в себе си.
също и онова, което харесваш.
обичам как можеш да ми наговориш най-милите неща на света,
а после
м р ъ с о т и и. (mm)

мило мое момче...

нима това означава, че обичам теб?
непременно.